ПРАХОЛЯК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХОЛЯ̀К, мн. ‑ци, м. Разг. Много прах (по земята, във въздуха и пр.). Населението в града се умножава .., а атмосферата е така замърсена от прахоляк и бензинови пари, че глътката пресен въздух е вече истински проблем. Н. Хайтов, П, 20. Тук ще се зеленеят и лете, и зиме млади борчета, ще пръскат нашироко своя приятен боров аромат и ще помагат на града ни да

диша чист, лековит въздух, а не прахоляци, както е сега. Д. Калфов, С, 42-44. Изви се вихрушка. Захвърчаха сламки, перушина. По полето се дигна гъст прахоляк, който закри ливадите, реката, дори върбите и тополите. Кр. Григоров, ОНУ, 173-174. Стаите, които с години бяха потънали в прахоляци и паяжини, бяха почистени, пометени, в тях миришеше на мито, на прано, на проветрено. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 147.

— Друга форма: прахуля̀к, прашуля̀к.