ПРАХОСВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХО̀СВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Неодобр. Отгл. същ. от прахосвам и от прахосвам се; пилеене, разсипване, разхищаване. Прахосването на парите, които дърводелчето беше изнудило при сватбата, действуваше особено зле на стиснатия и пестелив Джони. Д. Димов, Т, 386-387. Някои значителни творци като Хемингуей се оттеглят в уединението на работното си място, далеч от завистливия глад за власт и наслади, .. от неизбежното прахосване на време в безконечни разговори. Е. Каранфилов, Б III, 78-79.