ПРАХОСНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХО̀СНИК, мн. ‑ци, м. Неодобр. Човек, който прахосва нещо (обикн. пари, средства); разсипник. Ще ме разсипе тоз моя син, Йошка. Прахосник! Дай му само да яде и да пие, дай му да пръска пари. Й. Йовков, ЧКГ, 88-89. Стайно .. ходеше наоколо и мърмореше: .. — Все го закриляш тоя прахосник. Не си правиш сметката, че утре ще се върне без пукнат грош и ще увисне на врата ми. В. Геновска, СГ, 40. София по онова време имаше нощни заведения — кабарета, барове, подземни вертепи, всевъзможни свърталища на хулиганствуващи безделници, богати прахосници на спечелени без труд средства. Мл. Исаев, Н, 237. Бригада като нашата с такъв строг зорък бригадир не можеше да търпи прахосници на минути, симуланти. Бл. Димитрова, ПКС, 152.