ПРАХО̀СНИЧЕСКИ

ПРАХО̀СНИЧЕСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Неодобр. Който се отнася до прахосник и до прахосничество, прахосване; разсипнически. "Ний трябва да бъдем с всяко правителство, ако ще би то да бъде най-тираническото и най-прахосническото, защото преди всичко ний трябва да гледаме нашите собствени интереси, а после обществените." Пряп., 1903, бр. 74, 3. Те [народните представители] служат, послушно служат на ония, който ги е избрал и стават оръдия на неговите узурпаторски и прахоснически стремления. Бълг., 1902, бр. 256, 1. Ето защо те [опозиционните партии] се сдружават в предстоящите избори; но сдружават се не да се борят против един угнетителен и прахоснически режим, а против едно свободолюбиво правителство. Бълг., 1902, бр. 524, 1.

ПРАХО̀СНИЧЕСКИ

ПРАХО̀СНИЧЕСКИ. Неодобр. Нареч. от прил. прахоснически. Ако хаджи Драган беше жив, това нямаше да стане, но неговите синове и дъщери не притежаваха такава гордост, те само се побояваха от утрешния си зет да не им попречи да живеят прахоснически. Ем. Станев, ИК III, 101.

Списък на думите по буква