ПРАХОСНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАХО̀СНИЧЕСТВО, мн. ‑а, ср. Неодобр. Качество или проява на прахосник; разсипничество, пилеене, прахосване. Прахосничеството на сина му го тровеше, но скъперничеството му доставяше наслада, защото то е само господарска страст. Т. Харманджиев, Р, 46-47. Особено в. "Мир", орган на народната партия, почти във всеки брой пише и изброява прахосничествата и грабежите на властвующата партия. Г. Георгиев, Избр. пр, 264. Можаха ли да се нарекат разумни същества тия хора, които не виждаха безсмислеността на онова страшно прахосничество, с което се вършаше връчванието на изработената и готовата за потребление стока на нейний потребител? ССГ (превод), 208.