ПРАХТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ХТОР м. Истор. Служител, административен деец в средновековната държава. В предговора си Загорчинов подчертава тъкмо това: че хората от народа — ".. богомили и странствуващи паломници... много по-ясно и красноречиво изразяват духа на това време, отколкото разните прахтори .. и дуксове на Търновския двор". Г. Цанев, СИБЛ, 582. Ако не се спираме на тези прахтори, глобници и глобари, за които ни говорят старобългарските паметници и които не са били друго, освен съдебно-фискални и полицейско-изпълнителни органи, ние виждаме в традиционната еснафска организация друг тип пристави с турско название — чауши. СбНУ ХХХIII, CXLIX.

— От гр. προχτορας.