ПРАХЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ХЧЕ, мн. ‑та, ср. Единична доза от сухо, стрито на прах лекарство. Спомних си, че наскоро и аз боледувах. Тресеше ме, а мама ми даваше някакви прахчета, от които болестта ми премина. Мл. Исаев, Н, 32. Докато преглеждах детето, Юлия ми светеше с ламбата и ме поглеждаше загрижено. — Нищо му няма на юнака. Сега ще му дам едно прахче. Утре още три и ще му мине — извадих аз от чантата си прахове против инфлуенца и поисках вода. П. Славински, ПЩ, 254. На осмия ден от тяхното принудително уединение него го втресе. Тя му даде последните две прахчета хинин, хвърли върху него всичките черги. Ем. Манов, ДСР, 63. После [Емилия] изведнъж и завинаги изпадна в тихо и унесено състояние .. Това се започна от оня ден, когато за първи път изсипа на езика си прахчето с морфин. А. Гуляшки, Л, 482.