ПРАШАСАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАША̀САЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Разг. Покрит с прах, много прашен; изпрашен, напрашен. До кръста му стигаше непознатата вещ. Посегна, прокара ръка по гладката ѝ, прашасала повърхност. Под праха се показаха рисунки — сини, жълти, кафени. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 330. Край гарата, под белите клони, / в които дъжд преминал свети, / стоят прашасали файтони / и хрупат дребен зоб конете. Я. Димов, Стр., 180.