ПРАШЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ШЕН, ‑шна, ‑шно, мн. ‑шни, прил. За предмет, повърхност — който е покрит с прах. Навън още не се е съмнало и плътна дрезгавина прониква през прашните стъкла... Елин Пелин, Съч. I, 68. Потърси [квартирантът] с очи по полиците и погледът му се спря на една прашна стъклена ваза. М. Грубешлиева, ПП, 125. Зад прашно и разхвърляно бюро до прозореца седеше Мильо и въртеше небрежно в ръка дълга кожена кесия, пълна с дребни монети. Г. Караславов, ОХ I, 460. Все по-страшно печало слънцето, по-сух ставал въздухът и по-прашни пътищата, листите на гората и тревата. Н. Каралиева, ЗБ, 10. Храненикът слезе на двора, уми се грижливо, после отново се върна в стаята си и хвърли прашния костюм. Кр. Велков, СБ, 49. // За място, помещение, среда — в който има много прах. До вечерта всичко се нареди — в малката задушна и прашна църковна стаичка, в която от години нищо не бяха слагали, се настани глухонемият. Г. Караславов, СИ, 14. Из лехите цъфнаха първите градински цветя. Ала в шумния и прашен град цветя се виждаха само по витрините на скъпите цветарски магазини. Ал. Бабек, МЕ, 202. Аз с истинско огорчение си смислям, че ще трябва пак да се върна и затворя в прашната и тясна наша къща в София, която и по други причини ми е омръзнала. Ив. Вазов, НПис., 34. Когато слязох от бавния прашен автобус, който много часове се люшка сред узрелите жита, беше лятна вечер. А. Каралийчев, НЗ, 204. Когато светлината минава през мътни среди, какъвто е напр. прашният или задимен въздух, нейният път се очертава като права светла ивица. Физ. Х кл, 1951, 101.