ПРАШЕЦ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАШЀЦ, мн. няма, м. 1. Умал. от прах. По всичката си дължина пътят беше

пуст и мъртъв. Никакъв прашец от кола не се вдигаше. Ив. Вазов, Съч. VII, 134. Шейсет и пет годишният старец, .. с четинесто, небръснато лице, .. набито с белезникавия прашец от каменната кариера, влезе и се загледа учудено в младия офицер. Г. Караславов, Избр. съч. I, 396-397. Отгоре, откъм планината .. духаше слаб, резлив ветрец и носеше лек снежен прашец. Г. Караславов, ОХ III, 533-534. Налучи тъкмо на часа, спротив както му бил заръчал целителят, та сипа на детето в гърлото три лъжички разтопен у вода прашец. Й. Груев, КН 4 (превод), 22.

2. Бот. Мъжки полови клетки у растение, които се развиват от тичинките; полен. За да се извърши принудително кръстосване и да се знае произходът на получения хибрид, необходимо е да се осигури опрашване само с прашец от избран родител, без да се допусне върху близалцето на майчиния родител да попадне прашец от други цветове. Д. Циков, КСКР, 35. В цветовете на много растения се срещат заедно тичинки и плодници. В тичинките, в особени торбички-прашници се образува прашец. Е. Стефанов, ППР (превод), 44. Всяка тичинка се състои от тичинкова дръжка и прашник, в който се образува цветният прашец. Бтн V и VI кл (превод), 70.