ПРАШИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАШЍНКА ж. 1. Отделна микроскопична частица от прах. Полегатият лъч става все по-светъл и светъл и в него вече се виждат хиляди малки прашинки, които плуват нагоре и надолу, всяка за себе си, всяка по пътя си, сякаш имат определена цел. Б. Райнов, ДВ, 257. Сложи пред себе си шапката. Дори я бръсна с пръст да изчисти някаква прашинка от нея. Ем. Манов, ДСР, 469. А вятърът фучеше и беснееше, подхващаше цели преспи сняг и като го издигаше из студения въздух, дробеше го на милиони бели прашинки и го сееше по голото замръзнало поле. М. Марчевски, ГБ, 115. Облаците са съставени от най-дребни и пълни капки, плуват в атмосферата по същата причина, по която легките прашинки ся държат на въздуха в стаите и по улиците. И. Гюзелев, РФ, 431.
2. Прен. Нещо много дребно, незначително, нищожно. Мисля си — а какво съм аз в тая грамадна къща .. Една дребна, незначителна прашинка, попаднала сред стаята, стои и наблюдава. П. Михайлов, МП, 6. За историята десет-двадесет години... петдесет години... са прашинка. Хр. Бръзицов, НЦ, 324. Космосът, безкрайното пространство на вселената, където нашата Земя е някаква загубена, нищожна прашинка, космосът с безбройните звезди и планети ще посрещне скоро хората пътешественици. Д. Янакиев, Х, 17. И по тази неравна пътека .. ние вървим ту радостни и натъжени .., без да си дадем сметка колко мъничка и дребна прашинка сме ние в живота. К, 1927, бр. 106, 2.
◊ До прашинка. Разг. Без остатък, докрай, напълно. Те прeтърсиха всичко до прашинка. Д. Калфов, Избр. разк., 122. — Па като кажеш: ха, бря! — заприщвам вадата, .. измитам до прашинка раклата с брашънцето в торба ли, в раница ли и с нагана в пазвата — към Средногорието. З. Сребров, Избр. разк., 16. Тя изсипа половината от черния пипер във виното, разбърка го с една лъжица .., усмихна се и разгъна пак книжката. "Я да го изсипя всичкия, няма да ме отрови, я!" — рече си тя и го изсипа до прашинка над виното. Г. Караславов, Тат., 259. Не давам / дам прашинка да падне върху (на, отгоре на) някого или нещо. Разг. Грижа се за някого или за нещо извънредно много, пазя го от всичко лошо. В едно село живееха двама души: един мъж и една жена. Те си имаха само една щерка, много я обичаха и не даваха прашинка да падне отгоре ѝ. А. Каралийчев, СбХ, 100. — Има завистници .., не знаеш какви думи ще издумат утре на мъжа ти, като се върне .. — тя, като майка, вардеше да не падне нито прашинка върху семейството на дъщеря ѝ. Г. Караславов, ОХ III, 78-79. Макар и бедни, те не оставяха да падне и прашинка върху му, угаждаха му и най-сетне отгледаха и възпитаха едно истинско аристократче. Др. Асенов, СВ, 74.