ПРАШКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ШКА1 ж. Воен. Истор. 1. Древно примитивно ръчно оръжие във вид на примка от оплетени върви или кожен ремък с разширена средна част за поставяне и хвърляне на камъни; прашник2. Колкото и да бяха разнообразни и многобройни обсадните машини, те произлизаха от двете стари оръжия — лъка и прашката. А. Дончев, СВС, 619. Под прикритието на дъжд от камъни, които леки пехотни части изсипваха с прашки пред фронта, противниковата войска успя бързо да построи бойния си ред. А. Гуляшки, ЗВ, 60. По склона на хълма, между оградата на стана и реката, пасяха техните стада [на славяните], пазени от зли кучета и от овчари, въоръжени с дълги прашки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 145. Оружията им [на диваците] са състояле от тояга, от грубо направен маздрак, от прашка и от лък със стрели. Знан., 1875, бр. 11, 165.
2. Детска играчка, приспособление от V-образна пръчка и завързани на двата върха ластици с кожено парче по средата за хвърляне на малки камъчета. Веднъж ние излязохме на двора с прашките си, почнахме да
замерваме врабчетата. Й. Радичков, В, 243. — Тогава, когато бях дете, на същото място бяха струпани сиенитните блокчета, с които настлаха после булеварда. От тези павета си правехме крепости и водехме истински сражения с децата от другата махала. С прашки. П. Бобев, К, 95. Мнозина знаят как се унищожават птиците. От детската прашка, та до модерната ловна пушка — отдавна вече са създадени редица от средства за унищожаване. Ст. Дончев, ПНД, 58. Както връгаме с ръка или прашка малки камене, не можем да врълим толкова надалеч и с такава скорост по-тежък камик. Н. Геров, ИФ, 50.
3. Диал. Връв, ремък, обикн. на торба или цедило. Той стана, бръкна с дясната си ръка под сакото и измъкна обикновена селска торбичка, завързана с прашките. В. Андреев, ПР, 201. Преди да влезем в село байко сваля от рамото си пълното торбе, провира прашките му през главата ми и го спуща под мишницата. Т. Влайков, Пр I, 207-208. Горан приспособи новата шарена торба за раница, като ѝ остави дълги прашки със свободни краища и приши клюпове на долните ъгли. Ил. Волен, БХ, 39. Че ето на, мама е принесла шарения цедилник, слага в него голям кравай, туря и увит в един пешкир къс сланина и като попревръзва прашките на цедилника: — Хайде — дума ми. Т. Влайков, Пр I, 243.