ПРАШНИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРА̀ШНИК1, мн. ‑ци, м. Бот. Торбичка с прашец, заловена за тичинковата дръжка. Всяка тичинка се състои от тичинкова дръжка и прашник, в който се образува цветният прашец. Бтн V и VI кл (превод), 70. Прашниците веднага се разпукват и от тях се изсипва дребен, лек, сух цветен прашец. Бтн V и VI кл (превод), 77.
ПРА̀ШНИК2, мн. ‑ци, м. Воен. Истор. Уред за хвърляне на едри камъни; прашка1. — Сердика е в ръцете ни: — Пази се! Ние имаме скорпидии и тарани... Ние имаме прашници за камъни, големи като главата ти, византиецо! Ст. Загорчинов, ЛСС, 148. Те [радиоточките] първи проникнаха, преди шосетата и луксозните рейсови коли, като авангард на културата и те първи, като прашниците някога пред тежката пехота, откриха огън по бастионите на невежеството. Н. Хайтов, ШГ, 54.