ПРАЩИНИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРАЩЍНИ мн., ед. (рядко) пращѝна ж. Диал. 1. Намачкано и ферментирало грозде, от което, след изцеждане на виното, се вари ракия; джибри. В единия край на градината имаше дълъг сайвант и в него — два казана.. В тия казани варяха и пращините за гроздова ракия. Д. Марчевски, ДВ, 102. Племенникът остана за миг загледан към .. кацата .. Скарата се показа — червена и с полепнали люспи, — а след нея се надигна пращината и шуртенето спря. Г. Мишев, ЕП, 102. Гроздето, дорде са стъпче и да влезе у вареля, наполвина вода зема; пращините да миеш .. се вода отива. Ил. Блъсков, ПБ I, 79-80.

2. Разш. Ферментирала каша от намачкани плодове (обикн. сливи, череши, ябълки), от която се вари ракия; джибри. Даже и от най-тръпчивите ябълки и круши, както и от изпресуваните ябълкови пращини .. може да се добие много добро желе. Гр, 1906, бр. 16, 246.

— Друга форма: пръщѝни.