ПРАЩОВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРА̀ЩОВА ж. Остар. Прашка (в 1 знач.). Давид хвърли с пращовата камък и удари иноплеменника в челото, простря го на земята. Н. Михайловски, ССИ (превод), 56. Император Никифор .. събрал тумби .. от сиромаси, въоръжени само с тоеги и пращови. Т. Шишков, ИБН, 120. Някои от тях носеха железни сопи и други пък пращови, с които мятаха доста големи камъни. П. Кисимов, ОА II (превод), 32.