ПРАЩЯ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРАЩЯ̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. пращя̀л, ‑а, ‑о, мн. пращѐли, несв., непрех. 1. Издавам къси, резки, обикн. високи звукове при чупене, пукане, трошене и под. Настана страшна суматоха .. Вратата пращеше под ударите на здрави ритници. Ст. Загорчинов, ДП, 461-462. Под краката му .. пращяха сухи клонки, храстите го дърпаха за дрипите, но той не спираше. Ив. Венков, ХКН, 28. Бурята беше много страшна, гемията пращеше под страшните удари на морето и се люшкаше. К. Петканов, П, 32-33. Вятър огъваше оснежената гора. Вековните буки пращяха от напора и от студа. З. Сребров, Избр. разк., 73. // Издавам подобни къси резки, обикн. високи звукове при горене. В огнището на магерницата пращяха дъбови пънове. Д. Вълев, З, 76. Тук [в горската барака] .. накалената до червено желязна печка пращеше от разпламналите смолисти главни. Ал. Константинов, Съч. I, 256. Полудели .. тичаха селяните към огромния пожар .. Огънят бягаше надолу край дола, нивите пращяха и зелените синури се гърчеха като пребити змии. А. Каралийчев, Р [еа].
2. За нещо, което се пържи — издавам лек и продължителен, остър, съскащ звук, предизвикан от изпаряване на вода в нагорещена мазнина; цвъртя, съскам. Цонка носеше куп чинии, които потракваха в ръцете ѝ. В кухнята пращеше разтопена мас, майка му се караше със слугинята. Ем. Станев, ИК I и II, 23. Когато Боян докара биволиците от чешмата, в къщи се чуваше да пращи само тиганът, а в двора свинята се беше опънала хубаво и грухтеше галено на дванайсетте прасенца. Ст. Даскалов, БМ, 8-9.
3. За радио, телефон и под. електрически уреди — постоянно или с прекъсване издавам, произвеждам рязък, дразнещ, нестроен шум по време на работа. Отначало високоговорителя нещо пращя, буча,.. Но по едно време пращенето изчезна. Кр. Григоров, Р, 193. Кафенета, пивници, кръчми .. гъмжаха от кипнала плът .. Плискат се чаши, едно радио пращи. К. Константинов, ПЗ, 123-124.
4. Рядко. За бич, камшик, знаме, платна и под. — издавам къси, резки звукове при размахване или при духане от силен вятър;
плющя. С ушите си слушаме и можем да чуем.. да пращи бич, да дрънкат кола,.., да шумти шума, да говорят хора и пр. Й. Груев, Ф (превод), 81. Пристъпваш ти, под тежки лаври, / синът на своята страна, / гърмят ликуващи литаври, / пращят победни знамена! Т. Траянов, Съч. III, 18. Зловещо и грозно пращят знамената, / повръща се трети път вече войската, / повръща се срамно назад. К. Христов, Т, 75.
5. Прен. С предл. от. За съд, помещение или друго вместилище — съдържам нещо в голямо количество, което ме изпълва напълно, до краен предел. Хората пълнят магазините — значи, имат пари. А магазините пращят от стока. С. Северняк, ИРЕ, 363. В полето вече са жънали и вършели, мислеше той, харманите пращят от жито. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 193. — Защо му е занаят на моя племенник, когато неговият баща владее много села и градове, а ковчезите му пращят от злато и сребро. А. Каралийчев, МО, 14. Дървените балкони в читалищния салон пращяха от гъсто струпаните слушатели. Ем. Станев, ИК III, 145-146. Ей дружина! — честита година! / Чест дал Господ кому както знае, / .. / нова храна стара да увари. / И от пълно да пращят хамбари. П. Р. Славейков, НМК, 73. // В съчет. с предл. от и същ. здраве, самочувствие и под. — имам (здраве, самочувствие и под.) в голямо количество. Мачо пращеше от здраве и сили. Можеше да ходи цял ден без да подвие крак. Кр. Григоров, ПЧ, 30. Макар че по душа беше суров човек, той пращеше от оптимизъм, от жизненост и където минеше просто ръсеше вяра и добро настроение. А. Гуляшки, ЗР, 210. От сила пращи, от глад са заваля. Погов. П. Р. Славейков, БП II, 33.
◊ Ям, та ушите ми пращят. Разг. Ям с голям апетит, лакомо и бързо. И ние, децата, наредени около софрата, ядяхме с такава охота, та чак ушите ни пращяха. Г. Белев, ПЕМ, 131.