ПРЕБАЙВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБА̀ЙВАМ, ‑аш, несв.; преба̀я, ‑а̀еш, мин. св. ‑а̀ях, св., непрех. Диал. Извършвам докрай баяне на някого или нещо. И тогава всички минаваха и гладеха врата и целия гръб на майка ми, там, където се е спускала косата и косатникът, сякаш пребайваха за изгорено. Й. Вълчев, РЗ, 118-119. — Какво ти разбират докторите? Само ще си даваш парите. Я да викнеш ти баба Вуна, баячката. Ще му пребае край Лековитото кладенче и ще го дигне на крак. СбХ, 136. Мама си Недко думаше: / "Я постой, Недко, почакай / да ти пребайе майка ти, / уроци да та не ловат". Нар. пес., СбНУ ХLVI, 61. Лелин Нико, лелино, / оти на леля не каза, / та леля да му пребая: / йот момински погледи. Нар. пес., СбНУ ХХV, 5.