ПРЕБЕЖКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЀЖКИ мн., ед. (рядко) пребѐжка ж. Воен. Преминаване от едно място на друго чрез бягане и последващо залягане (по време на сражение, военно учение и под.), което става многократно; подтичване, претичване. Нашите отстъпваха. Наистина не отстъпваха безредно, а с пребежки, но все пак отстъпваха. П. Вежинов, НС, 31. Той [инструкторът] ги учил как да правят пребежки при нападание и отстъпление, при преминаване на дълги или на къси разстояния. Ж. Колев и др., ЧБП, 30. Вражеските вериги почнаха да прииждат .. Всеки използуваше мигновените паузи между изстрелите за пребежка. М. Яворски, ПОББ, 30. // Разш. С предл. на. Извършване на същото действие за прикриване, за по-бързо движение и др. Ако отидете в столичния жк "Стрелбище", не очаквайте на всеки ъгъл да се стреля, няма да се наложи да се движите на пребежки. Дем., 2001, бр. 97 [еа]. Доволни обаче са всички живеещи наоколо, тъй като вече не им се налага да се оглеждат панически и да се прибират на пребежки от работа привечер под страх от побой или ограбване. С, 2006, бр. 4709 [еа].

— Друга форма: прибѐжки.