ПРЕБИВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЍВАМ, ‑аш, несв.; пребѝя, ‑ѝеш, мин. св. ‑ѝх, прич. мин. страд. пребѝт, св., прех. 1. Бия много някого, съсипвам физически някого от бой; смазвам. На вратата се показа мургав селянин .., когото Чехларски през въстанието пребива с тояга в селския участък. Т. Харманджиев, КВ, 234. Всеки нов ден му носеше неприятности. В полицейските участъци пребиваха някого до смърт и той трябваше да прикрива тия престъпления. Ем. Станев, ИК III и IV, 348. Мъжът ти е наивен добряк .. Но ако те пипне някой ден, може и да те пребие. М. Грубешлиева, ПП, 95. Жената на куция евреин я бяха пребили от бой. Ем. Коралов, ДП, 17. Дядо си има кон с каруца, .. Заради дъмпинг в превоз-услугите с каруцата конкурент-рецидивист го преби от бой преди година посред бял ден, пред очите на кварталния полицай... ЛВ, 2002, бр. 25 [еа].

2. Разш. Убивам. Иван отишел да оре на нивата при Еньова чифлик и рекъл да отсече дъба .. Дъбът пада върху него и го пребива. Елин Пелин, Съч. III, 165. Ами кой преби Тулума? Кой го накълца на парчета и го хвърли в Куруча? Д. Немиров, Б, 104. Пукна пушка йу зелена гора, / .. / Та ми преби Ранко болюг-баша. Нар. пес., СбВСтТ, 785.

3. Разг. Счупвам, пречупвам нещо; прекършвам, претрошавам, пречуквам. — Ще ида да шия — .. — Да не си посмяла — ръцете ти ще пребия. Работничка! Само тоя срам ми не стига! А. Гуляшки, МТС, 178-179. В това време дойде жената на опекунина Истрати да покани Заяко и жена му на обяд, щото едно шиле си пребило крак и Истрати го заклал. Й. Радичков, СР, 165. Ако пребиеме някой камък на две половини, то ние ще да получиме два камъка. Знан., 1875, бр. 9, 136. Обърна се левен Тодор / да си види малка мома, / па си паде от кулата, / па си преби обе ноге. Нар. пес., СбВСтТ, 505. Знае Господ кой преби на козата рогата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 192.

4. Спорт. При игра с топка — удрям, бия отново, повторно. Арбитърът отсъди

"спорна топка" и Константинов преби сервиса. △ Пребивам дузпа.

5. Диал. Прекъсвам (речта на някого); пресичам. Отдясно .. стопанин / бе седнал,.. / Като добър къщовник, / самичък рядко той отваряше уста, / и не пребиваше на гостите речта. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 18. "Стой, стой!" преби му реч войводата. Н. Бончев, ТБ (превод), 34. Но го Младен сега преби през дума: / "Де почна, а къде отплесна!" П. П. Славейков, Събр. съч. III, 203.

6. Диал. Минавам през нещо; прекосявам, пресичам. Планина пребих, / пиле Нане, / .. / При тебе да дойда / на седянката. Нар. пес., СбВСт, 762. Пустинката му мари, султанка / боса и балкан пребила / доде се у Дима добила. Нар. пес., СбВСт, 439.

7. Диал. В съчет. с крат. лич. местоим. За сън, дрямка — обхващам, обземам някого. И вечерта останахме да преспим на къра срещу Дервеня .. Преби ме сън, заспах. М. Кънчев, В, 165. Върла го дремка пребила, / та легна Стоян, та заспа. Нар. пес., СбНУ I, 21. Че си Тодорка легнала / на майчино си коляно. / Като я майка ѝ пощеше, / люта я дрямка пребило. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 72. пребивам се, пребия се страд.

ПРЕБЍВАМ СЕ несв.; пребѝя се св., непрех. 1. Силно се удрям; наранявам се. Той знаеше, че влаковете изкачваха стръмнината до Немирово бавно, с пухтене и може да скочи в движение, без да рискува да се пребие. Д. Ангелов, ЖС, 550-551. Бере [чичо Пею], яде и си мисли: — Както съм сега, да има някой да каже на кобилката: "дий" — ще падна да се пребия. Елин Пелин, ПР, 132-133.

2. Разш. Убивам се. — Аз имах син, Павел, преди две години умря, падна от едно дърво и се преби. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 311. — Два дена съм се ядосвал — какво да направя? Да се пребия ли? Не знаех, сгреших. Дорде не сгреши човек, не се научва. А. Каменова, ХГ, 190.

3. Прен. Разг. Полагам прекалено много усилия, голямо старание, за да свърша някаква работа, да постигна нещо; преуморявам се, претрепвам се, изтрепвам се. — Цяло лято ние да се пребиваме, а той да се излежава като припешник! Мухар неден, и накрая пак да ни обязди! Ст. Даскалов, СЛ, 254. Готвачите се пребиваха, за да правят чорбата по-вкусна, доставчиците не смееха да крадат по много наведнъж. А. Гуляшки, ДМС, 243. Гледаме как жените се огъват под тежките гръсти и се пребиваме да си засукваме мустаците, та стигнаха чак до ушите ни. Й. Радичков, В, 261. Хазайката: — Случайно да знаеш къде се е дянала мрежата за пазар?.. Павлина: — На балкона.. Нали снощи я изпра и я просна да съхне.. Хазайката: — Пребих се да я търся, проклетата! Др. Асенов, И, 54-55.

4. Остар. и диал. Пречупвам се. Войниците направили добре шиша, ама не забележили, че по средата има чвор. Волът натежал, дървото се пребива надве баш на чвора и животното пада в огъня. Й. Радичков, СР, 135. Низамите разказвале .., че .. саблите и ножовете са пребивале или са затъпяле о неговото тяло. П. Хитов, МП, 139.

5. Диал. За мляко и др. — пресичам се, съсирвам се (Н. Геров, РБЯ).