ПРЕБИТ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕБЍТ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. страд. от пребия като прил. 1. Който е в тежко физическо състояние след силен бой, който е смазан от бой. Конните стражари бяха отминали към Ректората, а дребничкият, пребит студент още лежеше върху паважа. Ирина се затича да му помогне. Д. Димов, Т, 179. Последните двама да махнат тази мърша — капитанът посочи към пребития войник, — а вие всички бегом до онази къща и обратно. Д. Кисьов, Щ, 145. Грабна едно дърво от дръвника и го запокити връз тях [яретата].. Тя [леля Добра] видя пребитото яре и се развика. Черемухин, СбСт, 390.
2. Диал. Обикн. за крака — който е крайно изтощен, немощен, недъгав обикн. от болест, преумора, старост или от силно неприятно чувство, стрес. Огледа дядо Станко каменливата пътечка .. и се забърза надоле. Бърза той, бърза, но стига ли се с тия пребити крака волно, горско пиле? Ст. Даскалов, ПЯ, 52. — Що го гледаш, кривло! Той не знае, че си с пребити нозе... Юда си ти, магесница проклета! Д. Талев, С II, 132. Обещал се [Ботю Петков], че ще да упражни своето родителско право и воля, и станал, та си излязъл с пребити крака. З. Стоянов, ХБ, 66. — Кажи Милено, къде ти е болката? .. Милена не отговори, въздъхна от сърце и отмина напред сломена. С пребита снага вървеше. К. Петканов, Х, 100.
3. Като същ. Човек, който е смазан от бой. — Защо си напуснал професията си? — Тя... моята е дълга и широка. При това си имам и някои грехове. Така че сега мога да лекувам само пребити като тебе. Д. Ангелов, ЖС, 521. Всички арестувани .. поглъщаха глухите стонове на пребитите. Г. Караславов, Избр. съч. I, 291. На сутринта пребитият беше намерен в празния ъгъл и отнесен в болницата. Г. Караславов, СИ, 184.
◊ Влача се ( влека се, мъкна се, ходя) като пребит. Разг. Движа се, ходя бавно, едва, с усилие, с мъка. Той се заплесна в разни кроежи. Влачеше се като пребит из памука, недоглеждаше и оставяше много ябълки. Г. Караславов, Тат., 141. Ама друго стана вече момичето: не приказва, не се смее. Ходи тъй, като пребито. Й. Йовков, Разк. III, 36. Влача се (влека се, мъкна се, ходя) като пребито куче (псе, змия). Разг. Влача се едвам, с усилие, с мъка. — Решил съм тук да умра от нож или куршум отколкото да се влека като пребито псе по тия урви. Л. Стоянов, Б, 146. — Знаеш ли, че ако не се умориш заедно с детето, ще се осакатиш и ще се влечеш през целия си живот, като пребита змия, та ще проклеваш часа, когато си турила ръка на рожбата си! Ц. Гинчев, ГК, 133. Спя (заспивам, / заспя) като пребит. Разг. Спя много дълбоко, непробудно. Другият чадър, на който няма нарисувано нищо, Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят. Св. Минков, СЦ (превод), 15-16. Нямам <ни> пребита пара (грош). Диал. Нямам никакви пари, много съм беден, нищо нямам. Ти нямаш ни пребита пара в кесията си, а обещаваш хилядо гроша. Л. Каравелов, Съч. II, 149.