ПРЕБЛАГ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЀБЛА̀Г1, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Който е много, извънредно добър, благ1. Поехме тоя друм .. с благословията на преблагия игумен. Прекосихме пустинната планина и се озовахме в града Самоков. П. Спасов, ГЛЗЗ, 59-60. Той беше свестен и остроумен, и много шеговит,.. Но това, което най-вече го красеше, беше ангелската му душа и преблагото му сърце. Св. Миларов, СЦТ, 205-206. Наистина Бог е преблаг, защото ни учи за себе си. Псих. 1861, 63.
ПРЀБЛАГ2, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е много, извънредно сладък, благ2. Па фанаме юнак и невеста, /.., / вързаме ги йедин според други. / Помина се до девет години. / Кога сме се оттамо върнали, / юнако йе дърво дафиново, / я невеста преблага ябука [ябълка] ! Нар. пес., СбАИ, 323.
2. Който е много, извънредно вкусен. Да заколиш овца яловица, / да уготвиш преблаги гозби, / да омесиш преблаги баници, / да нахраниш прегладни жътвари. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 330.