ПРЕБОЛЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕБОЛЯ̀ВАМ1, ‑аш, несв.; преболя̀, ‑ѝш, мин. св. преболя̀х, прич. мин. св. деят. преболя̀л, ‑а, ‑о, мн. преболѐли, св., непрех. 1. За орган или част от тялото — преставам да боледувам, да причинявам физическа болка, да боля. — Мазолите са като мъка, момиче, болят, докато са нови, и преболяват. Л. Михайлова, Ж, 154.
2. За болка, страдание — преставам да измъчвам някого, да се усещам; преминавам, отминавам, преболявам2. Като умря Катето, в сърцето .. остана само мъката по умрялата, само лютата болка, която и досега не преболяваше, няма да преболее и никога. Д. Талев, ПК, 337.
ПРЕБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; преболѝ ме св., непрех. 1. Обикн. със същ. Преставам да усещам болка, физическо страдание в някоя част от тялото си, в някой орган; минава ми, преминава ми, отболява ме. И като изтрие сълзите от лицето ми, ще помилва удареното място, или ще го наплюнчи и разтърка, та да ме преболи по-скоро. Т. Влайков, Пр. I, 59. Кога седне някой да мисли глъбоко за някой предмет .., глава го заболява, нъ като престане .., тя го преболява. НКАФ (превод), 94. Нещо ма, бре, сръце заболяло, / я да слезем край студено кладенче, / вода да пия, сръце да ма преболи. Нар. пес., СбНУ ХIV, 94.
2. Прен. Преставам да изпитвам жал, мъка по някого или нещо. Дълго време него не можа да го преболи за дорестия жребец — гордостта и упованието му в полската работа, за който не получи ни кост, ни вест. Б. Обретенов, С, 50.
3. За част от тяло, орган — боля слабо или от време на време; наболява ме. Вярно, че гърдите ме преболяват от време на време и подлата болка в лявата плешка ме жегва като нож, но в такива съдбоносни минути тия физически мъки са нищо. С. Таджер, ПНМ, 191. А ако ли пък — Господ да не дава — / мешината те нещо преболява, / ни доктор, ни аптекар ти дири. К. Христов, ЧБ, 232.
ПРЕБОЛЯ̀ВАМ2, ‑аш, несв.; преболѐя, ‑ѐеш и преболя̀, ‑ѝш, мин. св. преболя̀х, прич. мин. св. деят. преболя̀л, ‑а, ‑о, мн. преболѐли, св. Диал. 1. Непрех. Преболедувам. Всички моми преболяха, отърваха се, дигнаха се. Д. Яръмов, БП, 122. Иди пиле кажи на моята майка: / Стоян болен лежа, лежа и преболя. Ч, 1872, бр. 18, 839.
2. Прех. Преставам да усещам болезнено нещо, да страдам от нещо. Видя тук и Атанаса Кривио. Той бе преболял раната си още през миналата есен и Лазар бе го виждал няколко пъти по чаршията. Д. Талев, ПК, 451. Потреперах от вълнение и нещо ме придави .. Всичко, което бях преживял и преболял .. там, всичко натрупано из ден в ден се оформи изведнъж в една ясна мисъл, в едно решение: да се върна пак към моето "зелено поприще". Н. Хайтов, ПП, 66.
3. Прен. Прех. Преставам да изпитвам жал, мъка по някого или нещо; прежалвам. Мари моме, малка моме, / да не речеш заборих те, / заборих те, преболях те: / къде ходя, тебе мисля. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 330. — Забори ли ма, либе ле, / преболе ли ма, девойко? / Я ща та, либе, заборим / а га бел Дунав престане. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 265. Сега са девет години, / та го майка му преболя, / пък ти го не прежеляваш. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 136.
ПРЕБОЛЯ̀ВА МЕ несв.; преболѐе ме, преболѝ ме св., непрех. Диал. Със същ. Заболява ме за кратко време (органът, означен от съществителното). На другата вечер чувам пак свири, едно жално извива, да те преболее сърцето. И. Петров, ЛСГ, 34.
преболявам се, преболея се, преболя се страд. от 2 и 3 знач.