ПРЕБЪДВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЪ̀ДВАМ, ‑аш, несв.; пребъ̀да, ‑еш, мин. св. пребъ̀дох, св., непрех. 1. Продължавам да съм, да съществувам в бъдеще, занапред, без да изчезна, без да загина. Нека Симеон не пести средства за храмовете Господни, защото истината е една и тя е отнине и ще пребъде до свършека на света. А. Гуляшки, ЗВ, 53. "Всяка човешка слава е като трева: тревата изсъхва, цветът ѝ отпада, а словото пребъдва от род в род." Н. Хайтов, ИОО, 51. — Свети Петър в рай походи / в рай походи, там да бъде / там да бъде, дор пребъде. Нар. пес., СбБрМ, 56. ^● Обикн. в пов.Като пожелание за дълголетие, запазване завинаги. Аллах е всемилостив, Ваше сиятелство! .. — Да пребъде името му! Ст. Загорчинов, ЗС I, 553.

2. Остар. Пребивавам (в 1 знач.). Подир тая безкрайна одисея .. Стремски седем месеца пребъдваше в Русе. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 68. В началото на августа миналата година падна ни случай да пребъдем по няколко дни в Пловдив и столицата, дето продължавахме да търсим нови сътрудници. СбНУ I, ХI. Во велико бдение пребъдвах .. — заеча сега неговият [на странника] глас. Ст. Загорчинов, ДП, 497.