ПРЕБЪРКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЪ̀РКВАМ, ‑аш, несв.; пребъ̀ркам, ‑аш, св., прех. 1. Бъркам навсякъде в нещо, някъде по всички възможни места или в много неща, или по дрехите на някого, обикн. за да потърся пари, нещо ценно, или укрито; претърсвам. Капитанът извика ординареца и го накара да пребърка джобовете на плантатора. М. Марчевски, ОТ, 476. Не смееше да потегли [Иван], пременен като търговец, щяха да го пребъркат и пречукат на първия кръстопът. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 273. Юлияна най-безцеремонно бе изпъдила мъжа си,.., който ставаше нощем да ѝ пребърква чантичката. П. Вежинов, НБК, 300. Влизаше и излизаше от стаята на покойницата, пребъркваше раклите, търсеше нещо, но какво, не знаеше. В. Геновска, СГ, 350.

2. Разг. Бъркам от време на време ядене с бъркалка, за да не загори; разбърквам. Пребърквай кашата да не загори. пребърквам се, пребъркам се страд. Награбил имане .. И го крие на дъното на водоемите си .. Трябва да се пребъркат водоемите му, ала така, че да не се разбере кой е свършил тая работа. Д. Рачев, СС, 27-28.