ПРЕБЪРСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЪ̀РСВАМ, ‑аш, несв.; пребъ̀рша, ‑еш, мин. св. пребъ̀рсах, св., прех. 1. Бърша нещо изцяло, докрай обикн. бързо, набързо; избърсвам, изтривам, обърсвам. Евгени извика задавено, събуди се и пребърса с длан потното си чело. Д. Ангелов, ЖС, 298. Той пухтеше, пребърсваше потта от челото си, поскърцваше зъби и дума не продумваше. Кр. Григоров, Р, 196. Затова, когато се заемат / да пребършат всяко стъкълце, / тъй са непохватни и големи / техните [на старите майки] измъчени ръце. А. Германов, М, 37. Пърчовският поп .. се намести добре на стола. Като килна надире калимявката си и пребърса мустаците и брадата си, запремята божигробската броеница. Кр. Григоров, Р, 249.

2. Бърша нещо отново, повторно. Едър,.. с широки посивели мустаци, които често пребърсваше с длан, той бавно се разхождаше насам-натам под сянката на широката стряха на кръчмата си. Д. Ангелов, ЖС, 33. пребърсвам се, пребърша се страд. и възвр.