ПРЕБЯГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕБЯ̀ГВАМ, ‑аш, несв.; пребя̀гам, ‑аш, мин. св. ‑ах, св., непрех. 1. С бягане преминавам някъде, обикн. по някакъв път или през някое място; претичвам. Далеч между жълтата шума пребяга дивеч. И. Петров, ЛСГ, 101. Вахтените изчакваха вълните, които се плискаха по палубата, пребягваха с викове. Гр. Угаров, ПСЗ, 66. Започна да се затваря чаршията и уплашени люде пребягваха по улиците. Д. Талев, ПК, 591.

2. Прех. и непрех. С бягане изминавам разстояние, преминавам през някое място, пространство; пробягвам. Оградата скоро свърши и той трябваше да пребяга откритото пространтство, през което със зло бръмчене прелитаха куршуми. П. Вежинов, НС, 41. Илка допря лицето си до прозореца, за да види дали ще излезе. Чернев незабелязано се смъкна по стълбата и пребяга през двора. К. Калчев, ЖП, 267. През нея [портата] помпейци пребягали до пристанището си. В. Мутафчиева, ИКМ, 103.

3. С бягане, тичане изминавам определено разстояние или от едно място до друго. Може да се случи да се дигнем ей така, изведнъж, и да пребягаме за една нощ тридесет-четиридесет километра. Д. Ангелов, ЖС, 342. Най-сетне офицерът бе излязъл от скривалището си и пребягваше от войник

на войник — викаше, подканяше. Д. Талев, И, 451. пребягвам се, пребягам се страд.