ПРЕВАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВА̀Л м. Най-горното, най-високото място на път, проход, където се пресича билото на хълм, планина и започва спускане надолу. Криста мълчеше, леля ѝ малко нервно натискаше газта. Скоро излязоха на превала. П. Вежинов, НБК, 304. Стръмнината остана назад и Янаки спря изпотените, тежко дишащи коне на превала, отдето шосето се спущаше надолу. Ем. Станев, ИК I и II, 455. От превала пътеката се спуска в югозападна посока през скални блокове и слиза към трите Джендемски езера. М. Гловня и др., Р, 216. Подгониш ли едър лов, пази превала. П. Росен, ВПШ, 98. Проходът има два превала — при Ихтиман и при Ветрен. Ст. Михайлов, БС, 204.