ПРЕВАЛЯВА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВАЛЯ̀ВА несв.; превалѝ, мин. св. ‑я̀, и (диал.) ‑ѝ, прич. мин. св. деят. преваля̀л, ‑а, ‑о, мн. превалѐли, св., непрех. Само 3 л. и безл. За дъжд, сняг и под. 1. Само св. Престава, спира да вали. Току-що беше превалял пролетен дъжд, дърветата бяха окъпани във влага и локвите светеха по пътеката. А. Дончев, СВС, 89. Бяхме на Пампорово. През нощта преваля сух сняг, а утрото бе ясно и много студено. Е, 1981, бр. 4, 3. Преваляха дъждове, после небето се изсини, засмя се, откъм Витоша задухаха топли ветрове. А. Гуляшки, Л, 426. Почакахме да превали, поиграхме с учителя на шах, с щерките му на "чуш". Н. Стефанова, РП, 100. Като дъждецът превали, / комарът навън излезе, / на буков лист ферман изписа: / Кой отде е да си иде. Нар. пес., Христом. ВВ II, 246.

2. Вали малко, слабо или от време на време по малко; приръмява, ръми. Смоларите ми разказаха, че сутринта бил превалял слаб дъжд. Й. Радичков, ПЦ, 34. От време на време, когато вятърът затихваше, преваляваше дъжд. Д. Димов, Т, 658. Прелитаха редки, дребни и студени снежинки, навремени преваляваше суграшица. Г. Караславов, ОХ II, 379. Докато Юлия беше в министерството, навън бе превалял краткотраен дъжд. П. Вежинов, СО, 157. Калта си стои по улицата, духа остър вятър, преваля сняг. И. Петров, ЛСГ, 48. Върху стария сняг често преваляваше нов. Й. Йовков, АМГ, 30.