ПРЕВАЛЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕВА̀ЛЯМ, ‑яш, несв.; преваля̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св. 1. Прех. и непрех. Пресичам, преминавам най-високата точка, най-високото място, превала на планина, хълм и под. и започвам да слизам от другата страна. Шосето сега минава през букова гора .. Така пътуваме около половин час. Още няколко завоя и ние преваляме билото. К. Кюлявков, СПП, 8. Той беше превалил високата планина за три дни сред снежни бури и тъмата на страшните зимни нощи. А. Христофоров, А, 233. — Как се казва проходът, през които преваляме? — Милото господи. А. Дончев, ВР, 14. Възвих в дола към запад, та през Торшака превалих в лозята на изток от Дълга лъка. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 47. // За път, пътека и под. — пресичам най-високата точка и започвам да се спускам. От изток иде широк, прав друм, той преваля планините. Й. Вълчев, СКН, 7. Далеч пред мене се простираше заснеженото шосе, .. преваляше и се губеше зад хълма. Й. Йовков, Разк. III, 60.
2. Прех. и непрех. За слънцето, месеца — преминавам най-високата точка, зенита и започвам да слизам. Топлото още есенно слънце, което преваляше към Орлов връх, грееше весело по зелената морава. Ст. Загорчинов, ДП, 452. А слънцето се бе издигнало високо на небето, превалило зенита и вече клонеше към заник. Д. Спространов, С, 354. Неусетно времето беше прелетяло. Слънцето леко преваляше пладне. Ив. Борисов, НПГ, 6. Но като превали месецът, кой знае как и защо взе да ме притиска някаква особена мъка. А. Гуляшки, ЗР, 49. // Непрех. За слънцето, месеца — скривам се зад хоризонта или зад планина, възвишение; залязвам. Есенното слънце превали вече зад Люлин планина. Ив. Вазов, Съч. IХ, 59. Луната преваляше насреща, зад върха Аида. Г. Караславов, Избр. съч. I, 402. На запад слънцето преваля / зад рунтавите върхове. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 201.
3. Непрех. За време или период, отрязък от времето — преминавам половината и приближавам към края си; отминавам. Увлечени в работа, те не усетиха кога денят беше превалил. Д. Спространов, С, 259. Нощта преваляше вече. Първата утринна бледина затрептя над сградите. Хр. Смирненски, Съч. III, 193. Коледните празници дойдоха и отминаха. Преваляше зимата. Г. Райчев, ЗК, 83. Като превалиха великите пости, слънцето взе да грее над земята всеки ден. Ил. Волен, ДД, 5. // Разш. За върхов, централен за денонощието час, момент — минавам, отминавам. Полунощ отдавна бе превалила, но никой от гостите не си отиваше. В. Геновска, ПЮФ, 85. Вървяхме нагоре, додето превали пладне. А. Каралийчев, С, 12. превалям се, преваля се страд. Полѐгина, полѐгина планина са преваля. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 63.
ПРЕВА̀ЛЯМ СЕ несв.; преваля̀ се св., непрех. Диал. 1. За време, период или момент от времето — преминавам, отминавам, превалям (в 3 знач.). Пролетната нощ скоро се превали и сипна зора. А. Страшимиров, К, 75. Зимний ден се веч преваля, / и небето се стъмни. Ив. Вазов, Съч. I, 13.
2. За слънце, месец — превалям (във 2 знач.). Дошел ден свят- ден, .., слънцето се превалило къде запад, времето се поразхладило. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 25.