ПРЕВАРА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕВА̀РА1 ж. Остар. и диал. В съчет.: В превара; на превара. В надпревара, като
се изпреварват един друг. Орляк деца в превара затичаха през двора. Д. Марчевски, ДВ, 9. Един ден се чу, че някакъв самолет кацнал на полето, недалеч от града .. Мъже, жени, деца тичаха на превара към полето да видят чудната птица, която бе слезнала там. Елин Пелин, ЯБЛ, 21. ● Обр. Вечерта навява със своята пролетна тъга вече: невидено някъде от високо се ронят в превара гласовете на диви патици. П. Тодоров, И II, 39.
ПРЕВА̀РА2 ж. Диал. Измама, лъжа, злодеяние. От 16 години човек како не познае що е добро и лукаво, ке познае и що е лъжа и превара. ЦВ, 1851, бр. 56, 24. Под черния дървен мост на пода се трупаха селяни. И чуваха се се техните дрязгави гласове по реката. — Тегли насам лодката, Иване! — Насам дайте канджите .. в дълбокото! — Превара черна! Тичайте, бе братя! И селяните се стичаха. А. Страшимиров, ЕД, 179. Може да ти е зинало сърцето за нещо, което би могло с превара леко да ся добие: но совестта тя советува, да ся оставиш от това. Г. Йошев, ЧБ (превод), 59. Вуйчо ле, вуйчо Радане, / не ходи, вуйчо, у Видин, / това йе, вуйчо, измама, / измама, люта превара. Нар. пес., СбАД, 36. Ой ти Яно, верна люба моя, / я подай ми от долапо сабя, / .., / да погубам крала от Немечко, / що ми стори голема превара, / ме погуби в шарена кочия. Нар. пес., СбНУ ХХIХ, 92.