ПРЕВЗЕМАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЗЀМАНЕ¹ и ПРЕВЗЍМАНЕ ср. Отгл. същ. от превземам превзимам и от превземам се¹. Превземането на крепостта според легендата станало с предателство. Ст. Михайлов, БС, 203. Чоки .. даде всичката си морална и материална подкрепа за превзимането на Търново с помощта на татарската войска. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 104.

ПРЕВЗЀМАНЕ², мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от превземам се²; превземка, преструвка.