ПРЕВЗЕТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЗЀТОСТ, ‑тта̀, мн. ‑и, ж. 1. Само ед. Качество на превзет; предвзетост. Под тъмните ѝ мигли играеше погледът на моминско безгрижие и превзетост. И. Петров, НЛ, 146. Той не харесваше Лиляна Мускурова, заради нейната превзетост и буржоазни привички. Ст. Даскалов, СЛ, 287. Отличителните свойства на маджарските учени, литератори и поети са превзетостта, гордостта и високото мнение, което имат за езика си, за миналото си и за бъдещето си. СПл, 1876, бр. 24, 94.

2. Обикн. мн. Проява, държание, поведение на превзет човек; превземки, преструвки. От Пенча Славейкова д-р Кръстев е заел една сентенциозна маниера на мисълта .. И не е нужно да търсим тук, дали тие превзе‑

тости, които у Славейкова са черти на неговия естествен темперамент или игри на една волна поетическа фантазия,.., не произвеждат у д-р Кръстева един тягостен ефект. С. Радев, Худ., 1906, бр. 4-5, 20.