ПРЕВОДАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕВОДА̀Ч м. Лице, което се занимава с превод1 от един език на друг. След като овациите стихнаха, майорът се изправи и заговори така бързо, че преводачът едва смогваше да превежда. Х. Русев, ПС, 246. — Ако властите не знаят нашия език, те са длъжни да намерят преводач. Но аз зная толкова много езици, че .. пак ще се разберем. М. Марчевски, ОТ, 54. През време на Освободителната война той [Л. Каравелов] преминава в България с руските войски като преводач. Лит. Х кл, 126. Шивачев е първият преводач от испански език у нас. Б. Шивачев, Съч. I, 8. Съюз на преводачите.
◊ Заклет преводач. Адм. Оторизиран преводач с правоспособност да превежда и заверява официални държавни документи (дипломи, свидетелства, медицински и съдебни решения и др.) като носи отговорност за достоверността на преводите. Лицензиран заклет преводач. Фирма за превод и легализация на документи от заклети преводачи.