ПРЕВРАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВРА̀Т м. 1. Полит. Насилствена смяна на установено държавно управление (правителство, монарх), държавна власт, обикн. по неконституционен, незаконен начин, обикн. чрез използване на военна сила. Поручик Балчев замина със следобедния влак в гарнизона си да отнесе и там паролата за преврата. Ем. Станев, ИК III, 181. — Важни събития! — рече той бързо. — Във Влашко има преврат. Свален е княз Куза! Ст. Дичев, ЗС I, 396. Стана въпрос и за някакъв преврат, който битите буржоазни партии готвели срещу земеделското правителство. Г. Караславов, ОХ IV, 49. През 1923 г. след Деветоюнския преврат Иван Хаджийски е арестуван и инквизиран. Е. Каранфилов, Б III, 255. Военен преврат. Дворцов преврат. Революционен преврат. Политически преврат.

2. Рязка и съществена, значителна промяна в състоянието или развитието на някого или нещо, обикн. свързана с изменение на характера и същността му; обрат, поврат, прелом. Тя се обикна с Трайчева, и от три месеца му стана жена. Тоя преврат в съдбата ѝ сякаш намали първата и моминска безгрижност. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 64. Той се канеше да поговори за оная честна интелигенция, която трябва да влезе в парламента, за да извърши по мирен път великия социален преврат. Г. Караславов, ОХ I, 152. Дембински заедно със стотина емигранти маджари и поляци,.. внасят преврат в умствения и социалния живот на града [Шумен]. М. Арнаудов, БКД, 55. С изнамирането на книгопечатането започва решителен преврат в историята на културното човечество. Б. Илиева, КХСН, 21. Какви ли уреди ще да са появят на света подир 100 или 200 години .. Не е възможно даже и да си въобразим превратите, които ще направи електричеството на нашето земно кълбо! Лет., 1876, 94.