ПРЕВРАТЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВРА̀ТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който често или бързо се променя, обикн. предизвиквайки поврат в същността или хода, развитието на някого или нещо; непостоянен, променлив. България .. още не е имала писател, който да остави на потомството описани превратните събития на царството и на своя народ. ПЗ, 1981, кн. 10, 2. И той [Манол] тихо захихика, като че ли се надсмиваше над живота, който в последно време му изглеждаше толкова превратен и неразбираем. Х. Русев, ПС, 171. Друг народ едва ли има в людска повест свята с толкоз бурна и превратна участ и съдба. В. Марковски, ПЗ, 307.

2. За съзнание, или мисъл, чувство, представа и под. — който не отговаря на действителността, не е верен и представя или възприема нещо в изопачен, лъжлив вид; преиначен, неточен, нереалистичен. Превратните представи за Изтока караха повече‑

то тукашни благородници да не въвеждат своите жени и дъщери между нас. В. Мутафчиева, СД, 270. Бай Ганьо има превратно схващане и за жената, като е способен всяка любезност да изтълкува по свой начин. Лит. ХI кл, 18. Ботев е имал твърде превратно понятие за ролята на религията у нас и специално за значението на черковния въпрос. Както Каравелов, и той .. не можел да разбере политическата мисия на черквата в нашата историческа съдба. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 82. Превратно тълкуване. Превратно мнение. Превратни впечатления.