ПРЕВЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕВЯ̀ВАМ, ‑аш, несв.; превѐя, ‑ѐеш, мин. св. превя̀х и превѐях, прич. мин. св. деят. превя̀л и превѐял, ‑а, ‑о, мн. превѐли, прич. мин. страд. превя̀т, ‑а, ‑о, мн. превѐти, превя̀н и превѐян, ‑а, ‑о, мн. превѐни и превѐяни, св., прех. Сел.-стоп. Пречиствам от примеси зърно чрез веене с веялка, елеватор или на вятъра. Орониха царевицата, изсушиха я, превяха я, тъкмяха се вече да я сипват. Иван .. пресмяташе и свиваше устни. "Малко е" — казваше той гласно на себе си. Г. Караславов, Тат., 77-78. Семе, семе ще превяваме, че то, каквито сме туткави, току-поглеж — пролетта изведнъж пукнала и по главите ни чукнала. Б. Обретенов, С, 39. Превейте житото с лопата на вятъра. Ст, 1963, бр. 925, 3. Погледнете онези златожълти планини от овършано жито, което елеваторите превяват. В. Ченков, ЗХ, 133. // Обработвам, обръщам зърно, за да се проветри, да бъде изсушено. При първите доловими признаци на затопляне храните трябва да се .. превяват и прехвърлят за освежаване. ОФ, 1950, бр. 1843, 1. превявам се, превея се страд. Намиращата се върху ситото овършана смес се превява от вентилатори, като въздушната струя духа отдолу на ситото. М. Дуковски и др., СМ, 472.