ПРЕГАСВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГА̀СВАМ, ‑аш, несв.; прегА̀сна, ‑еш, мин. св. ‑ах, св., непрех. Остар. и диал.

1. Изгасвам¹, угасвам, загасвам¹ (Н. Геров, РБЯ).

2. Прен. Губя силите или силата си, отпадам; примирам, чезна, изгасвам¹, угасвам. Настъпяла вече нощ, .. Пиер прегаснал от студ. С. Радулов, ГМП (превод), 147. Той падна и извика: "Аман! Мерхамет!" Но прегасна и вече се не чу. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 13-14. Прегаснах за капка водица. Н. Геров, РБЯ IV, 339. ^● Обр. Уплаши се дядо, та прегасна, / на баба се до земята кланя. П. Р. Славейков, Н, 1882, кн. 11-12, 922. // За човек или лице на човек — посървам; извяхвам¹, увяхвам, повяхвам. Претоварват мозъка .. и умът наякне, а снагата отслабне. От това и на днешне време .. срещаме толкова много душ с болни стомаси, залинели, прегаснали. Й. Груев, ССП (превод), 236. Какъв е прегаснал. Н. Геров, РБЯ IV, 339.

3. Прен. За звук, глас, шум — постепенно намалявам силата си и изчезвам; загасвам¹, угасвам, заглъхвам¹, стихвам, замирам¹. — Завиках и аз, но гласът ми прегасна. Ив. Вазов, Съч. ХII, 58.