ПРЕГВАЦВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГВА̀ЦВАМ, ‑аш, несв.; прегва̀цам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Предъвквам. Трябва да изучаваме творенията на ония писатели, които стоят на първо място, а не .. да откопаваме такива писатели, които, поради скудоумието си, .. прегвацват .. чуждите идеи. Н. Бончев, Съч. I, 152. Нана Личковица говореше ниско, със сдържан глас; тя прегвацваше .. думите. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 503. Нана Лиловица прегваца нящо през зъбите си, па излезе .., сѐ тъй смръщена и недоволна. Т. Влайков, Съч. II, 58. прегвацвам се, прегвацам се страд.

— Друга форма: прегва̀чвам.