ПРЕГЛАСЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГЛА̀СЯМ СЕ, ‑яш се, несв.; преглася̀ се, ‑ѝш се, мин. св. ‑ѝх се, св., непрех. Фон. 1. За задна гласна — преминавам в предна гласна в позиция след мека съгласна (под ударение), пред мека сричка или без ударение; прегласявам се. Когато във формите за единствено число на прилагателните има променливо я, във формата за множествено число то се преглася в е. Л. Андрейчин и др., БГ, 98. В българския литературен език преглас се среща при т. нар. променливо я, т. е. при я, получено от стб. ?. В повечето от източните български диалекти обаче така се преглася всяко я независимо от произхода му .. полѐни, .., жѐби, шѐпки, чѐши и пр. Ст. Стойков, УБФ, 160. Този гласен звук, наречен "ятова гласна".., в повечето български диалекти на изток се превръща или в я, или в е, в зависимост от някои фонетични условия. В западните български говори ятовата гласна се е прегласила напълно в е, т. е. във всички позиции винаги се изговаря е. П. Пашов, БГ, 34. Както в старобългарски, така и в среднобългарски ’а се е прегласяло в е — гласна, която е била доста широка, близка по гласеж до ятовата гласна. К. Мирчев, ИГ, 119.

2. Разш. Рядко. За гласна — преминавам в друга гласна; прегласявам се. Задната носова гласна е преминала в ерова гласна — т. нар. вторичен ер, .. (ръка — ..). В някои диалекти обаче вторичният ер се е прегласил в а (рака, ..), в о (рока, ..), в е (река, ..). Ст. Стойков, БД [еа].