ПРЕГОВАРЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГОВА̀РЯМ1, ‑яш, несв.; прегово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. 1. Правя преговор1. Учителката каза на децата: — От утре ще започнем контролните упражнения. Преговорете си всичко, което сме учили по четене и аритметика. И. Петров, ЛГ, 42. Не ни тревожеха и уроците. Те бяха лесни, още преговаряхме материала от миналата година. А. Михайлов, ДШ, 54. — Кога ще преговорим останалите въпроси? Утре следобед сме на изпит. Кл. Цачев, СШ, 8. Момчетата се наядоха и .. почнаха да преговарят уроците си. Д. Димов, Т, 267.
2. Остар. и диал. Повтарям (в 1 знач.), обикн. негласно, наум нещо, за да го премисля или запомня по-добре. И сега, като седеше на същото място, на което бе седнала, дорде ѝ чете Цанко писмото, тя си примишляваше и преговаряше сичко, каквото чу от него, сичките подробности на писмото. Т. Влайков, Съч. II, 151. Когато майка му умря, Боньо събра вързопите билки, .., оловото, тиганя .., и рече на сестра си: "Те са за тебе, ти си женска страна. Ти да преговаряш наум всичко, каквото си запомнила от мама, .., да знаеш и да можеш като нея". А. Страшимиров, ЕД, 122. "Да би мирно седяло, не би чудо видяло" .. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня. П. Р. Славейков, БП I, V. Трябва часто .. да преговарям умната пословица: трябва да ядем да живеем, а не да живеем да ядем. У, 1871, бр. 23, 383. преговарям се, преговоря се страд. Онова, което ся учи, трябва добре да ся преговаря, трябва пак и пак да ся повтаря. А. Цанов, Напр., 1874, кн. 1, 24. "Обещал съм ся пред Бога, че и най-сетнето сираче ще .. получи възможното образование" .. Ний би желали тези совестни думи по-често да ся преговаряха от някои училищни настоятелства. Пчел., 1871, кн. 1, 16.
ПРЕГОВА̀РЯМ2, ‑яш, несв., непрех. Водя преговори. — Ще има фирми, които не ще смогнат да си извозят тютюна и ще бъдат готови да преговарят с нас за продажба при всякакви условия. Х. Русев, ПС, 111. Костурков преговарял, .., и с цар Бориса, за да влезне и той евентуално в левия блок. Хр. Смирненски, Съч. III, 146. Нашите заминали за Букурещ да преговарят за мир. Л. Стоянов, Х, 134. Преговаряме за евтин внос от САЩ и Казахстан. Преговори за внос на евтино зърно от САЩ е провел .. земеделският министър .. Водят се разговори на правителствено ниво и с Казахстан. С, 2003, бр. 3839, 8.преговаря се безл. С него не може да се преговаря. Той се държи като хамалин. 24 часа, 2004, бр. 108, 5.
ПРЕГОВА̀РЯМ3, ‑яш, несв.; прегово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., прех. Остар. и диал.1. Прех. и непрех. Говоря, разговарям за нещо, за да го обмисля или да се разбера, уговоря по някакъв въпрос; преговарям се, разговарям се, сговарям се, одумвам се. Колчо и Тинка до някое си време не заспаха от радост. Сѐ това преговарят — как ще се наредат .. и какво хубаво ще им бъде. Т. Влайков, Съч. I, 293. Утре отивам у Джупуните да преговарям. .. — Викат ме по важна работа. Ем. Станев, ИК I и II, 190. Та и аз сам желая да ся вида с Вас да преговорим за тая работа. АНГ I, 21. Руския посланик във Виена е получил из Петербург приказание, за да преговори с г. Андрашия за някои и други вопроси. С, 1872, бр. 31, 247. Преговорихме ния тримата си / да избегнем низ кула висока, / да побегнем от град Варадина. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 36.
2.Одумвам някого; предумвам. Разбра [Богдан], че жените го гледат. Стори му се, че след него се смеят и го преговарят с Добра. К. Петканов, Х, 60. Само това чакали, да стане нещо сеир и да го преговарят. Ел. Огнянова, НШ, 36. Митра, която досега мълчеше, неочаквано заядливо продума: — Коя ли?... Яна ще го вземе. Цялото село вече ги преговаря. К. Петканов, СВ, 148.
3. Увещавам някого да направи нещо; уговарям, предумвам, придумвам, преклонявам, прекланям, склонявам, превивам, кандърдисвам. Макар и разгневен, баща му обичаше до безумие Панайота. Това отчаяно решение го смекчи... Той поиска да преговори сина си. Ив. Вазов, Съч. ХI, 155. Похвали са Калина-Малина: / че е мома от велика рода, / нея момък не мой преговори, / .. при нея да седне, / камо ли ти китка да ѝ земе.Нар. пес., СбГЯ, 47. Расла е Дукяна, порасла, / .. ора дойдоа, / .. / Братец я Аврам даваше, / макя си преговаряше. Нар. пес., СбВСт I, 952. Овчар стои между две девоки, / .. /
Първата му дума и нарежда: / — Либи, Войно, и от брат не бой се, / я ще брата лесно преговорим!Нар. пес., СбНУ ХLI, 394.
4. Утешавам, успокоявам; теша, миря. Тя заплака с глас. Рада се спусна просълзена да я преговаря. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 197. Той [Богоров] ни съветова да пишеме Световна Бивалица наместо история, .., преговори наместо утеши. Знан., 1875, бр. 17, 271.
5. Помирявам, сдобрявам, примирявам; миря, придобрявам, предумвам, спогаждам.Божий Син се въплътил за нас людете, за да ни избави от властта на дяволът, да откупи нашите грехове, да ни преговори с Бога. Д. Манчев, НН (превод), 55. преговарям се, преговоря се страд. преговаря се, преговори се безл. от преговарям в 1 знач. Тъй си смята и крои брат ми. Но трябва затуй да се преговори с тато по тоя въпрос. Т. Влайков, Съч. I, 124.
ПРЕГОВА̀РЯМ СЕ несв.; прегово̀ря се св., непрех. Остар. и диал. 1. Преговарям3 (в 1 знач.); разговарям се, сговарям се, одумвам се. — Ти, хаджи, тури твоята Катинка и Ингилизът да се преговарят. Ив. Вазов, Съч. VIII, 5. През неделята най-напред женски си прехоратиха лелите и наните Ненкови; та па се преговориха и с мъжете, препитаха се. Т. Влайков, Съч. I, 126. Сос чорап се преговаря. — Да знам, .., ален чорап, / дека ке те либе носи, / ке те плета и преплета. СбМП, 175.
2. Утешавам се, теша се, развличам се. Соградиа кула от олово, / .. / Затвория Димка мала мома, / принесоа три кутла бел бисер, / дадоа ѝ три свилени конца, / да ниже Димка, да се преговара. Нар. пес., СбНУ ХLV, 379.
3. Помирявам се, примирявам се, сдобрявам се (Н. Геров, РБЯ).
ПРЕГОВА̀РЯМ4, ‑яш, несв.; прегово̀ря, ‑иш, мин. св. ‑их, св., непрех. Остар. и диал.Проговарям; заговорвам, проговорвам, продумвам. Преговара старио игумен: / — Сберете се триста калугера / да идеме най-горна одая, / дека лежи Станко, добър юнак, / .. / Да идеме да го изповедаме!Нар. пес., СбНУ ХLV, 350. Преговори бяло Раде: / — Е, виека бре, ергене, / .. / Поясе си не кинете.Нар. пес., СбНУ V, 70.