ПРЕГОВОРКА —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГОВО̀РКА1 ж. Остар. 1. Преговор1. Материалът ѝ [на географията], .., е разпределен строго систематически на отдели, след които за преговорка винаги има цял ред въпроси върху минатия материал за улеснение на ученика и учителя. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 673.
2. Рядко. Повторение. По-кратка, ала по-съдържателна е животописната скица на В. Яковлева в Критико-биографическия речник на руските писатели и учени от Венгерова, .. За останалото може с малки изключения да се каже, че е преговорка на отдавна известно или куха фразеология. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 217.
ПРЕГОВО̀РКА2 ж. Остар. и диал. 1. Разговор; преговор2, преговаряне3, разговорка. На появлението ми .. се чуха гласове като на подигравки и между цигани и циганки се отвори гласна преговорка. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 50. А що най-много стяга и крепи добрий сговор между учители? То не е ни веселбите, ни виното, .., а .. взаимните услуги, общите преговорки и размишления. Й. Груев, Н (превод), 1881, кн. 1, 69.
2. Придумване, уговаряне; преговор2 (Н. Геров, РБЯ).
3. Утешение, утеха; преговор2, мирене, тешене (Н. Геров, РБЯ).