ПРЕГОРЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГОРЯ̀ВАМ¹, ‑аш, несв.; прегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑я̀х, прич. мин. св. деят. прегоря̀л, ‑а, ‑о, мн. прегорѐли, св., непрех. Прегарям¹. Започна жътвата на зимницата .. Отначало не се сърдеха [жените] на отпускарите, но колкото храните прегоряваха, толкова се надигаха срещу тях. К. Петканов, МЗК, 65. В огнището огънят прегоряваше и горницата изстина, ала никому и на ум не дойде да стане и да притури дърва на пламъка. Ст. Загорчинов, ДП, 292. Тревата бързо прегорява. Н. Хайтов, ПП, 17.

ПРЕГОРЯ̀ВАМ², ‑аш, несв.; прегоря̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., прех. Прегарям². Прегорявам баницата във фурната.прегорявам се, прегоря се страд.