ПРЕГРАДКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГРА̀ДКА ж. Умал. от преграда. Йовка седеше на судурмата с глава, подпряна на преградката. Елин Пелин, Съч. III, 56-57. На прозореца, закрит с железни преградки, се доближи жена със забулено лице. Л. Александрова, ИЕЩ, 13. Телците, .. подрипваха, покатерваха се по преградката. И. Волен, МДС, 201. Гардеробът бе отворен .. В преградките бе наредено чисто бельо. И. Петров, ЛСГ, 63. Той [Франсоа] е сух мургав момък, .. с портретче на жена и дете в една от преградките на портфейла му. Св. Минков, ДА, 11.