ПРЕГРАКВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГРА̀КВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от преграквам; пресипване1. — Морето!... Това е морето!... Махаше с ръце към близката синя шир. Викаше до прегракване от възторг. Г. Русафов, ИТБД, 49. Всеки започна сам да се весели. Едни запридружаваха на гайдата, други приказваха с висок глас, крещяха до прегракване. К. Петканов, МЗК, 47. Викам до прегракване.