ПРЕГРАКНАЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГРА̀КНАЛ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прич. мин. св. деят. от прегракна като прил. 1. За глас — който е дрезгав, дебел и нисък, глух; пресипнал. Етеричното масло е много добро средство за инхалации при възпаление на гърлото, прегракнал глас и гнойни възпаления на сливиците. А. Бойчинов, ПХ, 37. До синура под трънлива круша виси пъстра люлка, а в нея изведнъж изпищява с прегракнал глас галена рожба. Елин Пелин, Съч. I, 155. Извитият му [на писаря] нос, червените му очи, прегракналият му глух и малко тъжен глас — всичко ми напомняше за бухала, който беше нарисуван в читанката. К. Калчев, ПИЖ, 21. // За звук, говор — който се изговаря, произнася с такъв глух и дебел глас; пресипнал. Жените се върнаха с кобилици, .., мотовилки и вършини. Заблъскаха затворената врата и се разнесоха прегракнали крясъци. К. Петканов, ДЧ, 283. Сипкав прегракнал вик се откърти от гърдите му. Д. Немиров, Др, 140. Борис не викаше, а издаваше някакъв отчаян прегракнал рев: — Не съм виновен! Д. Димов, Т, 538. ● Обр. Боевете затихнаха съвсем и прегракналият вледеняващ вой на картечниците се отдалечи от града. Ем. Коралов, МВ, 18. Долитаха и прегракналите свирки на припрени .. параходи. Ал. Бабек, МЕ, 184.
2. За човек — който има такъв глас; пресипнал. Чековица кълнеше ужасно, .. разпенена, прегракнала, тя реши да намали разстоянието и да атакува. Чудомир, Избр. пр, 4. — Аз нямах нийде никого, разбираш ли? — говореше тя, прегракнала, измъчена, като че ли се силеше да надвика крякането на жабите. К. Калчев, ДНГ, 81. Сватбата си върви най-нормално, от всички улици се стичат шейни със сватбари, прегракнали шафери подвикват и разпрягат шейните. ЖД, 1968, кн. 3, 14. // За гърло — който издава неясни, дрезгави, глухи звукове, тонове; пресипнал. С прегракналото гърло не трябва да се пее или да са вика. Знан., 1875, бр. 19, 297. ● Обр. В циганската махала голямо хоро от разноцветни гащи, .., се залюляло из бунището под звука на прегракналата цигулка. Ив. Вазов, Съч. ХI, 53. Тън‑
кото му [на вятъра] свистене се сливаше с провлечената песен за Лили Марлен, която прегракнал грамофон стържеше в кръчмата на хотела. М. Грубешлиева, ПП, 171.