ПРЕГРЕШАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГРЕША̀ВАМ, ‑аш, несв.; прегреша̀, ‑ѝш, мин. св. ‑ѝх, св., непрех. 1.Извършвам грях, прегрешение; съгрешавам. Майка му го пита да не би да е нещо прегрешил и той признава, че носи на съвестта си товара на тежки грехове. Б. Ангелов, ЛС, 120. Заради моята глупост, грях голям пред Бога са сторили майсторите, като са набедили невинен човек. Тоя грях .. на моята душа тежи. Простете ми, загдето станах причина да прегрешите. Р. Стоянов, М, 18. — Да прегрешава някой, чадо, е человеческо, а да ся покае, божествено е. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 79. Ний трябва да прощаваме по едничката причина, че и ний често прегрешаваме пред наший Отец небесний и искаме Той да ни прости нашите грехове. ИЗ 1874-1881, 1882, 68. // Прех. и непрех. Остар. и диал. Обикн. с непр. доп. Извършвам грях спрямо нещо или някого.Изповяда му се тя [Султана] от сърце, .. — Не си прегрешила с нищо божия закон, чадо мое — каза ѝ старият свещеник. Д. Талев, ЖС, 68. — Дядо, досега не съм ти прегрешила, но повече не мога да търпя, ще напусна тая къща! К. Петканов, БД, 138. Като та гледам тъй жив и здрав, аз мисля, че ти прегрешаваш на Бога, като дотолкоз плачеш над това, що е станало по негово попущение. Ил. Блъсков, ПБ III, 68. — Тодоре, добър болярин, / какво си Богу прегрешил, / много ти стока измрела, / сичкото сено изгоря. Нар. пес., СбВСтТ, 437.
2.Стесн. Обикн. за жена — прелюбодействам; съгрешавам. Засегнатият в честта си бабаитин считал под своето достойнство да разпитва и проверява каквото и да било. Той отивал у дома си и направо убивал прегрешилата или наклеветена жена, сестра или дъщеря. Б. Темков, И, 75. Конгресмени .. си признаха, че .. са прегрешавали — .. Хенри Хайд .. обяви, че .. е имал извънбрачна връзка .. Боб Ливингстън .. потъпкал съпружеската вярност преди време. Сега, 1999, бр. 9 [еа]. — Да видим дали жена ми е прегрешила. СбНУ ХLIХ, 342.
3. Прех. и непрех. Сбърквам, сгрешавам. Вечеряха мълчаливо и продумваха само ако продумаше той [Юрталана], одобряваха или отричаха всичко, което одобряваше или отричаше той .. Дотегнало ѝ беше да гледа как всички трепереха пред него, без да бяха прегрешили в нещо. Г. Караславов, С, 118. Мигар тия хора още не бяха се сдобрили? Та от камък ли бяха сърцата на Андрея и Евгени? Какво толкова прегреши момичето? В. Геновска, СГ, 183. Ще прегреши онзи, който откаже благотворното влияние, с което са се отразили над него гръцката и сръбската поезия. К. Величков, ПССъч. VIII, 84-85. прегрешава се, прегреши се безл.