ПРЕГРЕШЕНИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕГРЕШЀНИЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Рел.Нарушение на религиозния морал; грях. Измолила е тя [св. Богородица] от своя Божи Син прошка за прегрешенията ни. Т. Влайков, Пр, 173. Той [поп Антония] .. се бе отдал на строг християнски пост, .., на покаяние за волни и неволни прегрешения. Т. Харманджиев, КЕД, 105. "За всяко мое прегрешение с дело или с помишление оставям тук по едно бобено зърно". Елин Пелин, Съч. IV, 61-62. Да прости Господ прегрешенията ми! Ст. Загорчинов, ДП, 101.

2.Стесн. Прелюбодейство; прелюбодеяние, прелюбодействие. Съжаляваха за блаженото старо време на вярност и преданост в брака .., а всяка една от тях можеше да си спомни поне по едно прегрешение. М. Грубешлиева, ПП, 28. Малкото престъпления, .., бяха главно прегрешенията на вдовици, женени и случаите на кръвосмешение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 63-64. И висящи градини въздигна — за да пирува с мъже. И слънцето възвестяваше позора ѝ, а звездите — прегрешението ѝ. Н. Райнов, БЛ, 179. Русенският паша .. водил и хубавата си нова ханъма — попадията. Попаднали в засадата, .. Големите им молби, разкаяния и обещани откупи не им помогнали. Особено неумолим останал поп Мартин. И пашата, и ханъмата му платили наведнъж стореното си прегрешение. П. Росен, ВПШ, 126.

3. Осъдителна постъпка; вина, провинение, грешка, грях. — Аз ти разреших да учителствуваш само една година, защото смятах, че ще ти е от полза — .. — Не трябвало да те пущам... това е мое тежко прегрешение. Г. Караславов, ОХ, 242. Какво Матей беше направил? .. Първата му вина беше, че дойде да ни бъде главен лекар .. И втората му, .. настъпи интересите на Иванова .. Това му бяха двете прегрешения. М. Радев, СР, 63. — Бях много уморен и гладен. Затова хапнах от погачата и пийнах от виното. Мъдрецът простил прегрешението на пратеника, защото умната девойка се досетила да поръча — на гарвана око да не вади. Ран Босилек, Р, 96.