ПРЕГРЪЩАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
ПРЕГРЪ̀ЩАМ, ‑аш, несв.; прегъ̀рна, ‑еш, мин. св. ‑ах, прич. мин. страд. прегъ̀рнат, св., прех. 1. Обхващам с една или с две ръце някого или нещо и го притискам до гърдите си, обикн. като израз на обич, нежност, любов. Госпожица Маринова .. се беше вдетенила от радост, прегръщаше сестричката ми и я караше да пеят известната песничка. К. Калчев, ПИЖ, 151. Помня само, че го бех прегърнала и го стисках, и милвах го като дете. ".., мойто чедо!" — това виках .. и .., от радост плачех. А той бе ме прегърнал и целуваше ми ръцете! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 38. Еньо падаше пред него, прегръщаше коленете му и казваше: — Прости ми, прости ми, братко. Елин Пелин, Съч. III, 173. Богомил .. отиде при него, погледа го мълчаливо някое време, разтвори ръце и здраво го прегърна през раменете. А. Гуляшки, Л, 421. Тя [Нона] дойде при коня и радостно го замилва, като прегръщаше главата му с две ръце. Й. Йовков, ЧКГ, 20. Пипи .. развърза пакета. В него имаше музикална кутийка! Като я видя, Пипи направо пощуря от радост. Тя прегърна Томи, после прегърна Аника, после прегърна подаръка и накрая прегърна опаковката. В. Ганчева, ПДЧ (превод), 97. ● Обр. Ние сме свободни, весели вълни, .. Прегръщаме скалите, целуваме бреговете и умираме щастливи. Елин Пелин, Съч. V, 58. Емигрантите бидоха посрещнати от руското общество .. със съчувствие: .., събираха се пожертвования, въобще прегърна ги топло голямото милосърдие на руската душа. С. Радев, ССБ II, 581.
2. Обхващам някого или нещо с една ръка или с две ръце, като го притискам до себе си, за да го придържам, подкрепям, нося или държа; обгръщам. Спира [Филчо] биволите сред браздата, взема крината, прегръща я и пръска зърно из лехата, засява я. К. Петканов, Х, 69. С двете си ръце е прегърнала един наръч черничеви клонки. Ив. Карановски, Разк. I, 79. Когато Борис започна да се понадига и да ходи по стаята с бастуна си, Ружа го прегръщаше, за да го крепи. Д. Талев, И, 294. Стоян прегръщаше с една ръка овцата, разкрачваше я над ведрото и с допряна буза до опашката ѝ я мълзеше. К. Петканов, СВ, 40. // Със същ. колене, рамене и под. Обхващам, обгръщам с двете си ръце (коленете, раменете си). Той [Кондо] се обръщаше, изгасяше закачения на стълба фенер и като отпущаше гръб на стената, прегръщаше колене и се замисляше. Д. Немиров, Б, 36-37. Тя [Ана] поглежда зад себе си и прегръща раменете си. Става студено. М. Грубешлиева, ПП, 52.
3. Прен. Отдавам се изцяло на някаква идея, обществена дейност, занимание и др. Окриляна от светлата вяра на своя син, тя прегръща делото му не само с инстинкта на любеща майка, но и по свое убеждение. Ив. Унджиев, ВЛ, 37. Икономов безрезервно прегръща идеята на Цанков да се търси смело решение на българския въпрос чрез уния с папата. Т. Жечев, БВ, 356. "Како, аз прегърнах попрището на актриса и съм в тая трупа." Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 76. — Но ти кажи как си? Дочух, здраво си прегърнал науката — специализирал си в Германия. Д. Ангелов, ЖС, 201.
4.Прен. Разг. Със същ. за предмет. Стоя близо до нещо, не се отделям от нещо, означено със съществителното, за да ползвам, получа нещо от него; залепвам се, залепям се. Примъкнах се на пръсти в кухнята, прегърнах печката и тъй си осъмнах. Чудомир, Избр. пр, 190. Пак ли прегърна телевизора?прегръщам се, прегърна се I. Страд. от прегръщам. — Видиш, че е добре да се слушат понякога жените? — Да се слушат понякога .., но винаги да се прегръщат. Ив. Вазов, Съч. ХХI, 27. Мислите на неколцината са прегърнаха от сичките млади. Ч, СбПер. п II, 103. II. Взаим. от прегръщам в 1 знач. Когато излязоха навън, двамата младежи се прегърнаха силно, развълнувано. С. Северняк, ОНК, 16. Двете дълго мълчаха, потънали всяка в своите самотни
нерадостни мисли. После се прегръщаха и плачеха. Елин Пелин, Съч. III, 67.
ПРЕГРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; прегъ̀рна се св., непрех. Обикн. с предл. с. Прегръщам, обикн. последователно, някого, отделни лица. Целувал ръка на баща и майка, прегръщал се, въздишал и най-после заплакал. З. Стоянов, ХБ, 71. Прегръщах се с всички, дошли на празника ми.