ПРЕДАВАТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДАВА̀ТЕЛ¹, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, след числ. ‑я, м.1.Техн. Устройство, което с помощта на антена предава, излъчва радио- и телевизионни сигнали; радиопредавател. — Ето ги! .. Предават! — каза техникът и се наведе да види по-добре показанията на уредите .. На площада има предавател. Д. Янакиев, Х, 126. Нямаше никакъв признак на враг. Ала абсурдно бе да се мисли, че немците не са съобщили по безжичния си предавател за бедственото положение, в което се намираха. Д. Димов, Т, 594. Радиоразпръсквателните предаватели се използуват за предаване на говор и музика. Т. Кръстев и др., СТ, 216.

2. Техн. Станция за радиопредаване. Той беше овчар .. живееше повече на кошарата .. Беше им [на жена си и децата] купил радио, грамофон и телевизор и чакаше да завършат предавателя на Шипка. С. Северняк, ВСД, 95. Предавателите на Берлин и Хамбург гърмяха с военни маршове. Д. Димов, Т, 358. Построиха се модерни и мощни средновълнови и късовълнови предаватели, които разнасят .. нашата звучна народна песен по всички краища на света. НК, 1958, бр. 29, 2.

3. Устройство, уред и под., който предава нещо (сигнал, информация и др.). Основните части на една телефонна уредба са: предавател — микрофон и приемател — телефонна слушалка. Физ. VIII кл, 1965, 99. Предавателят на морзовия телеграфен апарат представлява един манипулатор (телеграфен ключ), който служи за включване и изключване на токовата верига съобразно телеграфния код. Т. Кръстев и др., СТ, 4. Предназначението на тази машина е да предава набор на далечно разстояние. За построяването ѝ е използуван принципът на телеграфното предаване, при който действието на клавиатурата при машината предавател се предава върху клавиатурата на машината приемател. Г. Върбанов и др., НТ, 98.

ПРЕДАВА̀ТЕЛ², ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар. Предавач. Предавателят г. Х. ми каза една вечер в сладкарницата: — Желаете ли да прочета нещо ..? Оценки на едно ваше произведение .. — От кого? — От моите ученици. Ив. Вазов, Съч. IХ, 194. В писалището са намерва една касиерна книга, в която са забележват по слово и число количествата, които са полагат или предават на туй писалище, и са дава от писаря на предавателя квитанция за тях. ДЗОИ I (превод), 218.