ПРЕДАТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

ПРЕДА̀ТЕЛКА ж. Жена предател; изменница, издайница. — Много ще се радвам, ако се съгласите да ме уведомявате от време на време за живота на вашите приятели — как прекарват времето си, с кого се срещат .. — Не мога да бъда предателка! Д. Спространов, С, 123. Предателството не бе нейно, а на клисаря, но всички щяха да гракнат върху нея: "Предателка, убийца на мъжа си." Ст. Даскалов, ЕС, 163. Искам да споделя, че доскоро не бях чувал за българки предателки и доноснички. Хр. Домозетов, ОР, 63. Скърбях за смъртта му [на Огнянов], укорявах го, че .. не е бил по-бдителен, че не е забелязал предателката, скрита някъде в скалите. РД, 1950, бр. 131, 2.